Как да провеждаме етични теренни изследвания за академични проекти

Разбиране на основните принципи на етичните теренни изследвания

Етичните полеви изследвания се ръководят от няколко основни принципа, които дават приоритет на правата и благосъстоянието на участниците в изследването. Тези принципи осигуряват рамка за вземане на отговорни решения и справяне със сложни етични дилеми, които могат да възникнат по време на теренна работа. Придържането към тези принципи не е просто формалност, а основно изискване за провеждане на надеждни и въздействащи изследвания.

• Уважение към хората: Този принцип подчертава автономността на хората и правото им да вземат информирани решения относно участието си в научни изследвания. Изследователите трябва да третират участниците като независими агенти, способни на самоопределение.
• Благодеяние: Благотворението изисква изследователите да увеличат максимално потенциалните ползи и да сведат до минимум потенциалните вреди за участниците и по-широката общност. Това включва внимателно претегляне на рисковете и ползите от изследването и прилагане на стратегии за смекчаване на всякакви негативни последици.
• Справедливост: Принципът на справедливостта изисква ползите и тежестта от научните изследвания да се разпределят справедливо между различни групи и население. Изследователите трябва да избягват да експлоатират уязвими групи от населението или да ги натоварват непропорционално с рисковете на научните изследвания.
• Почтеност: Поддържането на почтеност включва честност, прозрачност и отчетност във всички аспекти на изследователския процес. Изследователите трябва да се придържат към професионалните стандарти и да избягват каквато и да е форма на неправомерно поведение, като плагиатство или фабрикуване на данни.

Получаване на информирано съгласие: основно изискване

Информираното съгласие е крайъгълен камък на етичните изследвания и законово изискване в много контексти. Той гарантира, че участниците разбират естеството на изследването, техните права и потенциалните рискове и ползи, свързани с него, преди да се съгласят да участват. Процесът на получаване на информирано съгласие трябва да бъде непрекъснат и повтарящ се, позволявайки на участниците да задават въпроси и да оттеглят съгласието си по всяко време.

Ключови елементи на информираното съгласие:

• Цел на изследването: Обяснете ясно целите и задачите на изследването на език, който участниците могат лесно да разберат.
• Процедури: Опишете изследователските методи и процедури, които ще бъдат използвани, включително продължителността на участието и всички потенциални рискове или неудобства.
• Доброволно участие: Подчертайте, че участието е доброволно и че участниците имат право да се оттеглят по всяко време без неустойка.
• Поверителност и анонимност: Обяснете как ще бъдат защитени данните на участниците и дали самоличността им ще бъде поверителна или анонимна.
• Потенциални ползи: Опишете всички потенциални ползи от изследването както за участниците, така и за по-широката общност.
• Информация за контакт: Предоставете информация за контакт на изследователя и институционалния съвет за преглед (IRB), в случай че участниците имат въпроси или притеснения.

Процесът на информирано съгласие трябва да бъде съобразен с конкретния контекст на изследването и характеристиките на участниците. Може да се наложи изследователите да използват различни методи за получаване на съгласие, като устно или писмено съгласие, в зависимост от културните норми и нивата на грамотност на изследваното население. Преводът на формулярите за съгласие често е от съществено значение.

Защита на поверителността и поверителността на данните

Поверителността и поверителността на данните са от първостепенно значение в етичните полеви изследвания. Изследователите имат отговорност да защитават личната информация на участниците и да предотвратяват неоторизиран достъп или разкриване на техните данни. Това изисква прилагане на подходящи мерки за сигурност и спазване на стриктни протоколи за управление на данни.

Стратегии за защита на поверителността на данните:

• Анонимизиране: Премахнете цялата идентифицираща информация от данните, като имена, адреси и други лични данни.
• Псевдонимизация: Заменете идентифициращата информация с кодове или псевдоними, за да защитите самоличността на участниците, като същевременно позволявате анализ на данни.
• Шифроване на данни: Шифровайте чувствителни данни, за да предотвратите неоторизиран достъп в случай на пробив в сигурността.
• Сигурно съхранение: Съхранявайте данни на сигурно място, като например защитен с парола компютър или заключен шкаф.
• Ограничен достъп: Ограничете достъпа до данните само до тези изследователи, които се нуждаят от тях за целите на изследването.
• Политика за запазване на данни: Създайте ясна политика за запазване на данни и сигурно унищожавайте данните, когато вече не са необходими.

Изследователите също трябва да имат предвид потенциала за непряка идентификация на участниците чрез контекстуална информация или уникални комбинации от точки от данни. Важно е внимателно да се обмисли нивото на детайлност, включено в данните, и да се предприемат стъпки за минимизиране на риска от повторна идентификация.

Справяне с енергийните дисбаланси и уязвимите групи от населението

Теренните изследвания често включват взаимодействия между изследователи и участници, които може да имат неравномерна динамика на мощността. Изследователите трябва да са наясно с тези дисбаланси на властта и да предприемат стъпки за смекчаване на потенциалното им въздействие върху изследователския процес. Трябва да се обърне специално внимание на изследванията, включващи уязвими групи от населението, като деца, затворници или лица с когнитивни увреждания.

Стратегии за справяне с дисбалансите на мощността:

• Изграждане на доверие: Установете връзка с участниците и създайте безопасна и подкрепяща среда, в която те да споделят своя опит.
• Овластяване на участниците: Дайте на участниците глас в изследователския процес и им позволете да оформят изследователските въпроси и методи.
• Зачитане на културните норми: Бъдете чувствителни към културните норми и ценности и адаптирайте изследователските методи към тях.
• Осигуряване на компенсация: Предложете справедливо обезщетение за времето и усилията на участниците, като същевременно избягвате неправомерно стимулиране.
• Застъпничество за участниците: Застъпничество за правата и благосъстоянието на участниците, особено тези, които са уязвими или маргинализирани.

Когато провеждат изследвания с уязвими групи от населението, може да се наложи изследователите да получат допълнителни гаранции, като съгласие на родителите за непълнолетни или назначаване на адвокат, който да представлява интересите на лица с когнитивни увреждания. От съществено значение е да се консултирате с IRB и съответните заинтересовани страни от общността, за да се гарантира, че изследването се провежда етично и отговорно.

Отговорно събиране и анализ на данни

Етичните полеви изследвания изискват отговорни практики за събиране и анализ на данни. Изследователите трябва да гарантират, че данните се събират точно и систематично и че се анализират по строг и безпристрастен начин. Също така е важно да сте прозрачни относно ограниченията на данните и да избягвате твърдения, които не са подкрепени от доказателства.

Принципи на отговорно събиране и анализ на данни:

• Обективност: Стремете се към обективност при събирането и анализа на данни, свеждайки до минимум личните пристрастия и предубеждения.
• Точност: Уверете се, че данните се събират точно и систематично, като се използват надеждни и валидни методи.
• Прозрачност: Бъдете прозрачни относно използваните методи за събиране на данни и анализ и предоставете достатъчно подробности, за да могат другите да повторят проучването.
• Цялостност: Поддържайте целостта на данните, като избягвате фабрикуване, фалшифициране или плагиатство.
• Подходящ анализ: Използвайте подходящи техники за статистически или качествен анализ, за ​​да анализирате данните и да направите смислени заключения.
• Признаване на ограниченията: Признайте ограниченията на данните и дизайна на изследването и избягвайте прекомерното обобщаване на констатациите.

Изследователите също така трябва да са наясно с потенциала за непредвидени последици от техните изследвания, като стигматизиране на определени групи или увековечаване на вредни стереотипи. Важно е внимателно да се обмисли потенциалното въздействие на изследването върху по-широката общност и да се предприемат стъпки за смекчаване на всички отрицателни ефекти.

Докладване и разпространение на констатациите

Последният етап от етичните полеви изследвания включва докладване и разпространение на констатациите по отговорен и прозрачен начин. Изследователите имат отговорност да споделят откритията си с по-широката академична общност и да направят своите изследвания достъпни за обществеността. Също така е важно да се признае приносът на участниците и да се защити тяхната поверителност в процеса на докладване.

Насоки за докладване и разпространение:

• Точно докладване: Докладвайте констатациите точно и честно, като избягвате преувеличаване или погрешно представяне.
• Прозрачност: Бъдете прозрачни относно изследователските методи и ограничения и предоставете достатъчно подробности, за да могат другите да оценят проучването.
• Признание: Признайте приноса на участниците, сътрудниците и финансиращите агенции.
• Защита на поверителността: Защитете поверителността на участниците чрез анонимизиране на данните и избягване на разкриването на чувствителна информация.
• Достъпност: Направете изследването достъпно за обществеността, като използвате обикновен език и избягвате технически жаргон.
• Отговорно тълкуване: Тълкувайте констатациите отговорно, като избягвате прекомерното обобщаване или увековечаването на вредни стереотипи.

Изследователите също трябва да имат предвид потенциала техните изследвания да бъдат използвани за политически или търговски цели. Важно е да се поддържа независимост и да се избягват всякакви конфликти на интереси, които биха могли да компрометират почтеността на изследването.